Излезе луксозно ново издание на „Трактат по история на религиите”на известния румънски философ, културолог и писател Мирча Елиаде. Книгата разглежда религиозния феномен като човешко дело без да омаловажава уникалното и неповторимото за този феномен – неговия сакрален характер.
От прастари времена хората изпитват (не)обяснима нужда да вярват в нещо или някого – същество или предмет, който издигат в култ, който притежава непонятна и пленяваща сила за човека и който, според вярващия, изпраща доброто и злото на Земята, направлявайки живота на простосмъртните. Днес християнството (православие и католицизъм), будизмът и ислямът са трите основни религии, чиито идеологии са успели да пленят най-широк кръг от поддръжници по света и продължават да го правят всеки ден. Наред с тях, разбира се, има и множество други (по-нетрадиционни) запазени или модифицирани с времето вярвания и видоизменени религии.
Това, което свързва всички тях (от най-примитивните до най-сложните и развити религии), е фактът, че всички те са просто различни проявления на мана (разсеяната навред по света загадъчна сила, която е лишена от собствени очертания, но може да приема всякакви форми). Тя е неподдаващата се на описание субстанция, която присъства навсякъде, където става дума за религия, а претенциозни думи като sacer (свещено) и numen (божествена сила), хагнос и тамбос, брахман и дао, та дори християнската благодат, са нейни вариации или производни.
Но в XXI век изследванията се извършват под знака на логоса, а не на мана. Сякаш днес повече ни интересуват вътрешната структура, механизмът на функциониране, сложното равновесие и взаимодействие между частите, които са характерни за всички религии и са изразени (теоретически или символично) във всяка теология, митология и богослужение. Достигаме (или се връщаме) към представата, че религията е система, а не хаотична смес от елементи; че това е вътрешно свързан продукт на духовната дейност, начин за обяснение на света, т.е. религията е човешко дело.
В „Трактат по история на религиите” Мирча Елиаде описва цяла „философия преди философиите“, очевидна още в най-примитивните проявления на религията и възникваща от порива за обяснение и обобщение, от стремежа към „теория“ във всички възможни значения на думата. Книгата прави достъпна стройността, възвишеността и благородството именно на тази „философия“. Опиращ се на огромната си ерудиция и професионална подготовка, индологът Елиаде разпростира анализите в „Трактат по история на религиите” върху различни континенти (включително и Европа), отговаряйки на два основни въпроса: „Що е религия?” и „До каква степен имаме правото да говорим за история на религията?”
Автор: Ралица Солакова